Нов Брой 221

Архив Нов брой 

Брой 93 | За Бебето

Защо се кривиш? - Тиковете при малкото дете


Тиковете са неприятно натрапчиво състояние и за детето, и за близките му. Те са неволно извършвани, повтарящи се движения, които обикновено изглеждат така: детето прави гримаси, често мига, ноздрите му потрепват, то опъва главата си напред или встрани, понякога покашля.
Най-ранната възраст, когато тиковете се появяват, е 2–3 години. Но най-често те се увеличават в края на предучилищната възраст. Срещат се повече при момчетата, отколкото при момичетата. Обикновено такова дете не може да потиска тези нежелани движения, които даже се засилват, ако то е преуморено, напрегнато или възрастните настояват да ги прекрати (“Престани да се правиш на палячо!”).
Кои са причините?
В отделните случаи играят роля различни фактори – от безобидни отключващи провокатори до по-сериозен болестен проблем.
Подражание. Макар и най-рядко, то все пак се среща като причина. Например момченце е имало малко зайче и с него често си е играело, много са го забавлявали движенията, които зайчето е извършвало с носа си. И детето започнало по същия начин да се упражнява пред огледалото. Усвоеният навик обаче станал упорит и детето страшно се измъчвало, че не може да го преодолее и е подложено на подигравки от страна на приятелите и близките си.
Поява на дразнител. Отначало движенията започват като защитна реакция. Детето е имало възпаление на очите, дразненето го е принуждавало многократно да мига. Очите са оздравели, но навикът е останал. Или постоянно е падал кичур коса върху лицето, била е стегната якичката около врата и детето е трябвало да премахне дразнителя по някакъв начин – като отмята главата си или като я върти настрани. И така още дълго време.
Емоционално безпокойство. Много честа провокация са преживени психична травма или емоционално напрежение. Това се наблюдава при някои типични за нашата действителност семейни конфликти, професионална заетост на майката от сутрин до вечер, дори може тя да е заминала за дълго време в чужбина, което води до безспирна смяна на детегледачки или прехвърляне на детето от място на място, постъпване в училище. Възможно е и някое драматично житейско събитие неочаквано да е стреснало детето. В практиката сме наблюдавали как прекомерното натоварване на някои деца с много ангажименти, плод на неразумни родителски амбиции за всестранното им развитие, изиграва отключваща роля. Детето посещава езикова школа, учи пиано, тренира художествена гимнастика… Но на тези места то само учи, а не се забавлява. Същият ефект на повишено напрежение оказват и прекомерното стоене пред телевизора, пристрастяването към електронни игри. Все пак трябва да знаете нещо много важно. Тиковете, както и други невротични прояви възникват по-лесно върху податлив, благоприятен терен. А това означава, че те засягат по-ранимите деца – страхливи, плахи и лесно възбудими емоционално, с повишена нервност в поведението. Обикновено такива деца са склонни и към заекване.
Намалена имунна защита. Друг фактор, който може да предразположи към появата на тикове, е отслабване на организма и на нервната система вследствие на прекарана изтощителна инфекция – грип, варицела или друго заболяване. И ако към това се прибави и допълнително психично напрежение, появата на тикове сигнализира, че е преминат пределът на детската издръжливост.
Има и един особен вид тикова болест, която се изявява със странно двигателно поведение. Детето извиква неволно, изговаря неприлични думи, то не може да се овладее. Страданието има генетичен корен и се среща много рядко.

Еволюция на разстройството
При по-голямата част от случаите тиковете бързо се изживяват – дори при някои и без лечение, за няколко седмици. Смята се, че ако тези движения преминат след няколко месеца, те са благоприятен вариант. От значение при тези състояния са възрастовото съзряване на централната нервна система, както и своевременната промяна на подхода или ситуацията спрямо детето. Но има и трайно фиксирани тикове, които протичат по-упорито.
Помощ при такива деца може да окажете вие, родителите. Не правете забележки на детето, не го натоварвайте излишно, коригирайте своя подход и семейните взаимоотношения. Добре действат на децата занимания, които са им приятни, в това число и някакъв спорт. Когато тиковете не се отстранят продължително време, налага се да се уточнят причините и състоянието системно да се контролира от специалист – детски невролог или детски психиатър.

« Обратно

Анкета

Имате ли доверие на българските производители на биохрани?


Не, не вярвам, че наистина спазват необходимите условия за биоземеделие.
Да, имам им пълно доверие.
Не мога да преценя.



Виж статистика »