Кога е време за второ дете?
Колко да е разликата между първото и второто дете? Предлагаме ви мнението на проф. Хартмут Кастен от Института за педагогика на ранната възраст в Мюнхен
Има ли особено благоприятна възрастова разлика между братя и сестри?
Действително има нещо като златно правило – идеалната разлика е приблизително три години. Много майки не са съгласни с това мнение. Те предпочитат по-малка разлика, защото искат по-бързо да се върнат към професията си или се страхуват да не пропуснат шансовете си за добра кариера. Разликата от три години обаче е благоприятна, защото емоционалното съзряване на по-голямото дете вече почти е завършено. То е станало по-самостоятелно и не е така болезнено привързано към мама (и татко). Това се доказва и неврофизиологично. В мозъка вече са приключили определени процеси, което говори, че детето емоционално се откъсва от прекаленото “срастване” с родителите, характерно за първите години.
Означава ли това, че тогава първото дете няма да се чувства толкова силно изместено от бебето?
На 3-годишна възраст по-лесно се понасят т.нар. травма на детронирането на първородното дете, завистта и ревността, чувството да си №2 за известно време.
Точно тогава много деца тръгват на детска градина. Това не утежнява ли положението? У по-голямото дете не се ли поражда усещането, че трябва да напуска дома, защото бебето е по-важно?
Едва ли подобно твърдение е вярно. Действително постъпването в детската градина е критично събитие в живота на детето. Криза обаче не означава непременно нещо негативно, тя може да се разглежда и като предизвикателство, израстване на детето в собствените му очи – вижте колко съм голямо и колко много неща мога.
При възрастова разлика от три години много проблеми се преодоляват. Вярно е, че родителите също са в криза. Те отново напълно преустройват живота си, страдат от недоспиване и преумора, а майката понякога има и трудности с кърменето. Пред всеки се поставят нови задължения – например таткото да води по-голямото дете в детската градина, а то да помага, макар и символично, на мама в грижите за малкото.
Толкова ли е лошо разликата между първото и второто дете да е по-малка, например 1 ½–2 години?
Най-важното е как родителите се справят със ситуацията. Съществен проблем е прекалената емоционална привързаност на по-голямото дете към майката. Вниманието, което то е получавало дотогава, рязко намалява, защото бебето изисква доста грижи. Обикновено първото дете трудно понася това. Душевното му развитие още не е стигнало стадия, в който може да разбере какво точно се случва. При по-малка разлика и отглеждането на първото дете е по-трудно – то също трябва да бъде подсушавано, да го носят, когато поиска. По-голямото дете още не умее да се храни само.
Положението може да се улесни, ако таткото се включва пълноценно, особено в грижите за първото дете, или има на разположение баби и дядовци.
Все пак какви са предимствата на по-малката разлика?
Малката възрастова разлика води до силни чувства – завист, съперничество. От друга страна, никога близостта между децата не е по-голяма. Проучвания показват, че най-силната привързаност, която изобщо може да съществува, е между близки по възраст братя и сестри. Такава обич и привързаност не може да се открие при никоя друга връзка, включително и в любовта.
А ако възрастовата разлика е четири или повече години?
Възможно е такава разлика да се вмества добре в житейските планове на някои родители. В този случай те са имали възможност по-дълго да се радват на относителна свобода и да се пренастроят отново към живота с бебе. Друг положителен аспект е и по-малката вероятност за силно съперничество между децата с по-голяма разлика във възрастта. Факт обаче е и по-малката близост между братята или сестрите. При възрастова разлика над шест години педагозите разглеждат всяко от децата в семейството като само дете...
« Обратно
Анкета
Имате ли доверие на българските производители на биохрани?
